В дни като днешния, въпреки че е петък, мрачното време би могло да надделее и изобщо да не допусне усмивките да се задържат по лицата ни. В Work & Share обаче си имаме личности, събрали толкова цветове в себе си, че само с присъствието си около нас, ескалира доброто ни настроение. Теодора Иванова е една от тях – млада, дейна, лъчезарна и има смелост и хъс да променя света!
За почти година не видяхме Теди без усмивка, уморена, повишаваща тон или оплакваща се. От нея просто лъха спокойствие!
И, представете си – времето й стига за всичко!
Ако ви трябва презареждане – четете надолу!
В: Кога се срещна с правото и разбра, че това е желаната от теб професия?
О: Когато бях малка, може би четвърти клас, много исках да бъда като адвокатите от филмите по телевизията. Това беше детската ми мечта. Може би защото през годините продължих да гледам такива филми ;), детската ми мечта се превърна мечта, след това в цел и така, до днес на малки стъпки сбъдвам и всеки ден изкачвам следващото стъпалце в професионалното си развитие като адвокат.
Правото за мен е повече от професия. То е моето призвание, моят икигай. За хората, които не знаят, тъй като доскоро и аз бях от тях, икигай е пресечната точка между отговорите на въпросите: Какво обичаш? От какво има нужда света? За какво може да ти се плаща? В какво си добър? „Икигай е нещото, заради което скачаш от леглото сутрин, защото дейността, която извършваш е това, което умееш най-добре, а чувството, което изпитваш е пълно удовлетворение, сякаш си се родил, за да правиш точно това.“ Та… накратко, това е за мен правото – моят икигай ;)))
В: За какво говориш, когато не говориш за право?
О: Инициативи, идеи, иновации, предприемачество, стартъп-и. Може би членуването ми в Association of the Bulgarian Leaders and Entrepreneurs (ABLE) – общност от предприемчиви млади хора с непресъхващ извор от идеи и цели, ме поведе по пътя на предприемачеството, лидерството, стартъп компаниите и някак естествено ме насочи в развитието ми досега. Участието ми в един от проектите на ABLE – Leadership.bg ме накара да възприема визията му като лична цел, а именно популяризиране на лидерската култура и развитие на лидерския потенциал в страната, възприемайки лидерството като важен аспект от икономическото, социално и културно развитие на всяко общество. Интересувам се и каузата на организации като Bulgarian Startup Association (BESCO), чиято основна цел е да се превърне в мост между startup-и, инвеститори и правителство.
Интересувам се от инициативите на правителството, състоянието на българската икономика, възможностите за формиране на клъстери в България, тенденциите в световния бизнес и прилагането им на българския пазар.
Обичам също спорта – кросфит, бягане, ски, спининг, а наскоро открих и скуоша.
В: Често ли се сблъскваш с хора, които смятат, че се занимаваш с медиТация, а не медиация?
О: Повечето хора в България знаят, че все пак медиация и медитация са две различни неща, но пък не знаят какво точно е медиация.
Медиацията е метод за алтернативно разрешение на спорове, който има редица предимства пред съдебния процес. Медиацията е показател за добронамереността на страните и желанието им да решат проблемите си заедно. Предимствата пред съдебния процес са, че страните сами определят интересите и приоритетите си в зависимост от собствените си желания и ценности, докато в съдебното производство съдът се ръководи единствено от законово регламентираните права и задълженията на страните, както и от събраните по делото доказателства. В медиацията страните сами определят резултата от процедурата, като могат да сключат споразумение или не, а ако решат да сключат споразумение, сами определят съдържанието му. Медиацията е по-бърза и по-евтина от съдебния процес.
В: Учила си в Холандия и САЩ – какво те накара да се прибереш у дома и да се реализираш тук?
О: Никога не съм имала намерение да оставам в чужбина. Исках да взема колкото може повече от обучението, хората, програмите, начина на мислене, начините на правене на бизнес и да се върна и приложа всичко научено тук. Надявам се да го правя успешно.
В: Кой или какво те мотивира?
О: Доста неща, но напоследък особено много могат да ме мотивират – все по-честите ми разговори с интелигентни хора, независимо на каква тематика. Хора, които греят, вдъхновяват, завладяват. Хора, чиято енергия е толкова силна, че повлиява положително и на мен.
В: За какво не ти стига времето?
О: За всичко ми стига времето. Хората винаги отделят време за нещата, които са важни за тях и съответно жертват тези, които не са сред приоритетите им. Това е. Нищо повече. Въпрос на приоритети. Затова не вярвам, когато някой ми каже, че няма време. Време има всеки, по равно.
В: Сподели, че обожаваш романа Атлас изправи рамене на Айн Ранд– иска ли ти се понякога и ти, както част от главните герои да се преместиш в изолирана долина като Атлантида?
О: „Атлас изправи рамене“ е история за убийството на човешкия разум. В нея главните герои имат куража да управляват бизнеса си въпреки налаганите от държавата регулации, ограничения, криворазбрани ценности, израждането на обществото, в което най-върховното постижение се превръща безмозъчното обожание, „одобрение без стандарти, почести без съдържание, чест без причина, възхищение без оправдание, любов без ценностен кодекс“. В романа основният двигател на прогреса – разумът, е разрушен, потъпкан, ликвидиран.
Макар България да е малка страна с много проблеми, силно вярвам, че вървим към прогрес и този прогрес ще се случи благодарение на будните млади хора на прехода. Колкото и нескромно да звучи, аз се причислявам към тях. Затова си мисля, че не можем и не трябва да се местим в Атлантида, а трябва да стоим тук и да случваме.
В: Какво е абсолютната свобода за теб?
О: Ако мога отново да цитирам Айн Ранд:
„…това, което наричате „свободна воля“, е свободата на ума ви да разсъждава или не, единствената воля, която имате, единствената ви свобода, изборът, който контролира всеки друг ваш избор и предопределя вашия живот и характер.Способността да мисли е единствената основна добродетел на човека, от която произтичат всички останали…”
“Независимостта е признаване на факта, че отговорността за преценката си носите изцяло вие и с ничия помощ не можете да избягате от нея; че никакъв заместник не може да мисли вместо вас, така, както никакъв резервен играч не може да живее вашия живот; че най-отвратителната форма на самоунижение и саморазрушение е да подчините собствения си разум на разума на някой друг, да признаете неговата власт над собствения си ум, да приемете неговите твърдения за факти, голословните му уверения — за истина, неговите разпореждания — за посредник между собственото ви съзнание и собственото ви битие.
Почтеността е признаването на факта, че… подобно на съдия, глух за общественото мнение, човек не може да жертва своите убеждения заради желанията на другите, дори и цялото човечество да го умолява за това или да го заплашва; че смелостта и доверието в себе си са практическа необходимост, че смелостта е практическата проява на предаността към съществуването, на предаността към истината, а доверието в себе си е практическата проява на предаността към собственото съзнание.”
